Правна процедура

Член 226 от Договора за създаване на Европейската общност дава на Комисията правомощия да предприема правни действия срещу държава-членка, която не спазва своите задължения.
Ако Комисията прецени, че би могло да е налице нарушение на правото на ЕС, което предполага откриването на процедура за нарушение (infringement procedure), Комисията изпраща „Официално уведомително писмо (Letter of Formal Notice)“ (първо писмено предупреждение) до съответната държава-членка, с искане тя да представи своите забележки до определена дата, обикновено в срок от два месеца.
В зависимост от отговора или от липсата на отговор от съответната държава-членка, Комисията може да вземе решение да изпрати „Аргументирано становище (Reasoned Opinion)“ (второ и окончателно писмено предупреждение) до държавата-членка. В този документ ясно и окончателно се посочват причините, поради които Комисията счита, че е налице нарушение на правото на ЕС и се призовава държавата-членка да изпълни изискванията в рамките на определен период, обикновено два месеца.
Ако държавата-членка не спази изискванията на Аргументираното становище, Комисията може да реши да заведе дело пред Съда на европейските общности. В случай, че съдът установи нарушение на Договора за създаване на Европейската общност, от съответната държава-членка се изисква да предприеме необходимите мерки, за да спази изискванията.
Член 228 от Договора за създаване на Европейската общност дава на Комисията правомощие да предприеме действия срещу държава-членка, която не се е съобразила с решение на Съда на Европейските общности. Също така, съгласно този член Комисията може да поиска от Съда да наложи финансова глоба на съответната държава-членка.

Още по темата от Кампания "За да остане природа в България!"
http://forthenature.org/
 
 
Европа каза „не” на унищожението на Иракли, Пирин и Странджа

Българските власти имат 2 месеца да реагират на първото предупредително писмо за неизправно въведени директиви на Европейската комисия и неадекватно опазване на природното си наследство
След повече от тригодишна борба, хиляди писма, становища и граждански реакции под формата на протести, подписки, концерти и какви ли не други, игнорирани от българската власт актове, Европейската комисия беше тази, която реши да защити интересите на собствената ни държава, след като управниците й се провалиха в това.

Това се случва в момент, когато новата министърка на околната среда и водите Нона Краджова, прясно издаде абсурдна заповед за обявяване на защитена Натура 2000 - зона „Иракли - Емине”, която не включва забрана за строителство и по този начин обезсмисли всички граждански актове в защита на символния за гражданското общество в България - плаж Иракли.

Най-големият абсурд в заповедта е това, че в защитената територия дори не се предвижда зона за забрана на строителството, а е посочено, че се обособява «временна зона за забрана на строителството, докато бъде изготвен нов Общ устройствен план на Несебър». Това се случва в община, известна с аборигенското си отношениекъм природата и архитектурата, чиято еманация е мегаполиса «Равда-Несебър-Слънчев бряг-св. Влас-Елените».

Абсолютно неразбраем за нас е и опитът на МОСВ да съобразява Европейски директиви и закони със ОУП, на община и то - Несебър. По този начин местното законодателство се поставя над европейското и го обезсмисля.

Другата причина, поради която Гражданска група «Да спасим Иракли» намира реакцията на Европейската комисия за единствената адекватна в случая, е и фактът, че министерската заповед „случайно” изпуска най-спорните парцели, а именно – тези на офшорката „Суис Пропъртис”.

Гражданска група „Да спасим Иракли” иска да поздрави комисарят по околната среда Ставрос Димас*, който деомнстрира по-голямо познание и уважение към българското биоразнообразие, отколкото българските министри.

Очакваме Министър Нона Караджова да се погрижи и гарантира реалната защита на обявената зона с адекватна на европейското законодателство реакция и нова, отговорна към България и възможните санкции, заповед за забрана на дейности по чл. 19 на ЗБР до излизането на заповедта за защитена зона по Директивата за хабитатите.

В противен случай, ще се наложи за пореден път гражданското общество на България да защитава самό правото си на адекватно защитено биоразнообразие, но този път заедно с Европейската комисия.

* Ставрос Димас заяви: „Въпреки че заема само 2.5 % от общата площ на ЕС, в България се срещат близо 70 % от защитените видове птици в Европа, и около 40 % от европейските защитени местообитания. Това изключително природно разнообразие трябва да бъде защитено, тъй като законодателната защита е единственият сигурен начин да се запази бъдещото икономическо и социално благоденствие. Очаквам от България да съгласува своето законодателство с европейските изисквания, и преди всичко да осигури нейното правилно прилагане на практика, в реалните случаи.”