- Световният финансов ред се нуждае от категорична промяна;

- България също така категорично се нуждае от нова икономическа политика;

- Виновните за световната криза трябва да поемат своята отговорност, а не единствено да прехвърлят последствията от нея върху народите;

- Също така, и в България тежестите на кризата не трябва да се поемат основно от средните и бедните слоеве на населението;

- Новият финансов ред, който рано или късно ще бъде въведен, е шанс за нов подход в борбата с настъпващата световна екологична криза;

- Именно в този момент, България има шанса да започне нова, по-ефективна икономически,  зелена политика.

Основните цели на новата икономическа политика са преодоляване на кризата и социална политика, основана на различно, от сегашното, разпределение на данъчните тежести върху гражданите.

Нашият подход е именно в това, че в основата на борбата с кризата лежи едно по-справедливо разпределение на данъчните тежести, което да повиши покупателните възможности на населението. Това означава:

- Замяна на настоящата „плоска” данъчна система с прогресивна и възстановяване на необлагаемия минимум в пределите на около 400 лв.;

- Категорична промяна на съотношението между косвени и преки данъци в полза на преките данъци и намаляване тежестта на косвените;

- По-голяма ангажираност на работодателите в осигурителните вноски, а не прехвърлянето на този ангажимент все повече на държавата;

- Агресивна, а не рестриктивна бюджетна политика, която по необходимост да допуска ограничен бюджетен дефицит;

- Повишаване процента от БВП за образование и здравеоопазване, поне с една втора от съществуващия;

- Въвеждане на семейно подоходно облагане, което да стимулира повишаване на образователния ценз;

- Всички животоосигуряващи дейности: енергоснабдяване, топлоснабдяване, водоснабдяване, чистота, масов обществен транспорт, да бъдат в ръцете на държавата и общините.

-

Българската държава, в продължение на целия преход, продължава да допуска провеждането на крайно вредна политика в основни сектори на българската икономика – земеделието и енергетиката. Това води до висока икономическа неефективност в тези сектори и трайни увреждания на околната среда.

Зелена партия отстоява необходимостта от качествено нова политика за повишаване на енергийната ефективност, която ще повиши конкурентноспособността на българския бизнес на външните пазари. За това е необходимо:

- Насочване на основните финансови ресурси на държавата в този сектор, не към построяване на нови мощности (АЕЦ „Белене”), а към проекти, в помощ на малкия и средния бизнес за понижаване енергоемкостта на тяхната продукция;

- Цялостно повишаване на икономическата ефективност на съществуващите мощности и намаляване на уврежданията на околната среда;

- Ефективно финансово подпомагане на населението за саниране на жилищата и намаляване на разходите на енергия в домакинствата;

- Промени в образователната система, необходими за възпитаване на индивиди, ангажирани с проблемите на зеленото бъдеще;

- Поощряване производството на биогаз.

Селското стопанство е ключов отрасъл за българската икономика, той изисква следните спешни мерки:

- Да се повишат директните субсидии на глава животно, с цел спиране на тенденцията за намаляване броя на животните в България, поддържане на целогодишни субсидии за качествено мляко и качествено кланично месо за млеко- и месопреработвателната промишленост, с цел повишаване на конкурентоспособноста, спрямо залелите пазара вносни храни;

- Да се подобри достъпът до информация за европейските субсидии на фермерите и земеделските производители;

- Да се формулират и финансират маркетингови стратегии, които да подпомогнат реализацията на традиционните ни български продукти на европейските пазари;

- Стимулиране на земеделските стопанства за  биологично производство. Повече от 80% от стопанисваната земеделска земя в България е подходяща за биологично земеделие. Въпреки това, у нас то е все още слабо развито  (биокултурите заемат около 1,2 % от обработваемите площи);

- Възстановяване в осъвременен вид изисквания на БДС по отношение на хранителните продукти;

- Прекратяване на нелегалния внос на селскостопанска продукция и ограничаване с икономически мерки на дъмпинга на външните вносители.

Зелената партия е за цялостна реформа в българската природозащитна политика. За да се осъществи тази реформа са необходими спешни законодателни, структурни и институционални промени.

Законодателни промени:

1. Незабавно приемане на специален закон, обявяващ за нелигитимни със задна дата на всички разпоредителни сделки (т.нар. замени на държавни и общински земи и гори), осъществени на територията на Националната екологична мрежа - Натура 2000 и двукилометровата черноморска крайбрежна зона.

2. Приемане на промени в пакета от закони, кореспондиращ с чл. 21, ал. Б и чл. 18 на Конституцията на Р България, насочени към ограничаване на безразборната урбанизация на територии с висока биологична и ландшафтна стойност и регулиращи смяната на предназначението на земите и горите.

3. Интегриране на изискванията на Европейската конвенция за ландшафта във вътрешното законодателство. Варианти за посоката на интеграция са: приемане на нов Закон за ландшафта или в специфичните закони (Закон за черноморското крайбрежие и др.). Интеграцията и промените в законодателството да бъдат съобразени и с Тематично действие № 4 на Паневропейската стратегия за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие. Основната цел трябва да бъде насочена към ограничаване на строителството в територии с високо ландшафтно разнообразие, както и в обекти от висок обществен интерес и полза.

4. Промяна на Закона за защитените природни територии и Закона за биологичното разнообразие, с цел ограничаване на урбанизацията в териториите на Националната екологична мрежа - Натура 2000. В тази връзка, промяна на Наредбата за извършване на оценка за съвместимостта на проекти с целите на опазване на защитените зони (до този момент практиката показва, че тази Наредба, не само не защитава защитените зони, но и осигурява прекрасна възможност да бъдат урбанизирани и застроявани).

5. Интегриране на консервационното законодателство в горското и друго ресурсно законодателство. Например:

• Завършване на хармонизацията на горското законодателство, съгласно европейските директиви и политическите решения на Министерската конференция за опазване на горите в Европа, Паневропейската стратегия за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие и Закона за биологичното разнообразие.

• Реформата в горския сектор трябва да подкрепи също и законодателно въвеждане на продажба на дървесина на склад в държавните и общински гори, обхващаща най-малко 80% от обема на сечите в тях.

• Ускорено въвеждане на устойчиво управление на горите (горска сертификация), чрез законодателно въвеждане на пазарни стимули или забрана за износ на несертифицирана дървесина или изделия от нея.

• Промяна на Закона за водите, с цел хармонизирането му с изискванията на Рамковата директива за водите на Европейския съюз (2000/60/ЕС). Промяната е необходима, за да ограничи безконтролния добив на инертни материали и пясък в поречията на големите реки, който, наред с това, е и силно развит корупционен механизъм.

6. Промяна на нормативната база, регулираща ОВОС и оценки по съвместимостта към целите на зоните по Натура 2000 в посока към напълно разделяне на интересите на инвеститорите и оценителите и осигуряване на ефективен граждански контрол, не само по отношение на качеството на експертната работа, но и върху нейното финансиране (т.е. инвеститорът трябва да бъде напълно изваден от схемата и ОВОС и „оценките по съвместимост” да се финансират и контролират от независим борд).

Структурни и институционални промени:

• Разработване и спешно прилагане на Стратегия за междусекторна интеграция на консервационните инструменти (международни конвенции, Общоевропейската стратегия за биологичното и ландшафтното разнообразие и Националната стратегия по опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие) в Националния план за развитие, секторните и регионалните планове и програми.

• Значително увеличаване на дяла на средствата от държавния бюджет за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие. Не може да се разчита единствено на средствата по структурните и кохизионни фондове за справедливото и приоритетно разходване, на които няма гаранция.

• Повишаване на капацитета и възможността за взимане на управленски решения на Националната служба за защита на природата. Началникът на Националната служба трябва да получи статут, равен на зам. министър на околната среда.

• Развитие и увеличаване на щата на държавните служители, отговарящи за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие. Институционалното отделяне на тези служители от подчинението на регионалните РИОСВ и преструктурирането им в регионални звена на Националната служба за защита на природата.

• Стимулиране и подкрепа на специализирани бакалавърски, магистърски и програми за следдипломна квалификация по „Консервационен и ландшафтен мениджмънт”, които да запълнят сериозната липса на качествени кадри в сектора на професионалната природозащита.

Култура

Българският ландшафт е обусловен от българската духовна и материална култура. Ние, Зелената партия, вярваме че чрез създаването на условия за развитие на съвременната българска култура, в най голяма степен се създават предпоставки за пълноценното духовно развитие на всеки един български гражданин. Ето защо, ние ще даваме приоритет на финансирането на българската култура и ще се стремим да използваме възможно най-ефективно ресурсите на държавата за насърчаване нейното развитие..

Освен това ще предприемем най-строги действия за опазването на българското материално и нематериално културно-историческо наследство, които включват:

Борба с „иманярската” мафия, посредством:

 Осигуряване на повече средства за консервация и реставриране на историческите паметници;

 Организиране на постоянен публично-частен надзор върху паметниците на културата с археологическо или историческо значение;

o Възстановяване на унищожени недвижими паметници на културата и обекти с особено историческо или архитектурно значение, въз основа на запазен снимков или друг архивен материал;

o Нови строги законови регулации, уреждащи процедурите по консервация, реставрация и преустройство на недвижими паметници на културата и налагане на стриктен контрол за тяхното спазване;

o Нови строги законови регулации относно строителните работи в границите на резерватите, ансамблите, кварталите и улиците с културно-историческо или художествено значение и охранителните им зони и налагане на стриктен контрол за тяхното спазване;

o Приемане на Програма за запазване на традиционните ценности, автентичност и самобитност на българските градове и села, развитие на културата, образованието и духовността в тях, в това число посредством:

 подпомагане на българските традиционни занаяти, в това число чрез предвиждане на значителни данъчни облекчения за тях;

 увеличаване на бюджетните средства за етнографски изследвания, в това число на средствата за изследване, съхраняване и популяризиране на традиционната нематериална култура по места (обичаи и фолклор), както и на местните български говори;

 увеличаване на средствата за подпомагане на самодейността по места;

 увеличаване средствата за подпомагане на дейността на българските читалища.

o Материално подпомагане и създаване на условия за свободно изповядване на традиционните и специфични за България вероизповедания, чрез предвиждане на данъчни облекчения за тяхната дейност, рязко увеличаване на предвидените в бюджета средства за подпомагане на дейността им, в това число за възстановяването и поддържане на храмовете. Насърчаване на връзките и общуването между тях на всички нива.

o Ако се разреши ново строителство в такива региони, да се съблюдава стриктно за това дали ще отговаря на архитектурните характеристики на заобикалящата среда, с цел запазване на облика й.

o Законодателно определение на понятието носител на нематериално културно наследство и създаване на правила за осигуряване на средства за достойна старост. (Това се отнася за хора с изключителен принос за българската култура в широкия смисъл на понятието – наука, образование, литература, музика, театър, кино, живопис и скулптура, занаяти, цирк, естрада).

Развитие на гражданското общество

През последните години в България има не само застой, но и определено отстъпление по отношение допуска на гражданите и техните организации до реализирането на основни конституционни права. Зелената партия стои категорично на позицията за:

- Отмяна на въведеният имуществен ценз за участието на гражданите и техните политически организации (партиите) в избори;

- Промяна в законодателството, която да намали неизпълнимото изискване от 500 хиляди подписа за организирането на национални референдуми;

- Изпълнение от Народното събрание на закона (ЗПУГДВМС), с който то самото се е задължило да разглежда законопроекти, внесени от Национални граждански инициативи;

- Индивидуална отговорност за гласуваните решения от членовете на колективни органи.

- Основно преразглеждане на нормативните актове ограничаващи информацията за обществено значими решения на публични организации (държавни и общински органи, структури и фирми).

- Разширяване на участието на гражданите при вземане на решения, чрез създаване на обществени съвети по местоживеене и към общинските съвети и общинската администрация.

30.04.2011 г.

Гр. София