ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕРОРИСТИЧНИЯ АКТ В ПАРИЖ – ЯНУАРИ2015

Заедно с прогресивното човечество, Зелената партия категорично осъжда акта на тероризъм в Париж и гледа на трагедията, разиграла се в редакцията на френското хумористично списание „Шарли Eбдокато на недопустима проява на войнстващия фундаментализъм, който по насилствен път иска да наложи ценности, противоречащи на хуманизма и свободата.  Според нашето виждане, в това смразаващо душите и умовете събитие, като във фокус концентрира противоречията на днешния свят – по-конкретно изпъкват два момента:близкоизточната закъсняла, но изключително вирулентна„средновековност”, от една страна, и все по-избуяващите алчност и лицемерие на Западния свят – от друга. Наистина в Близкия изток хората масово пребивават в среда, която отхвърля съвременното развитие на света ипродължава да брани своите архаизирани ценности. По отношение на религията, нещата не са се придвижили по-напред от времената на инквизицията и на кръстоносните походи в Европа. Съвременните "западни ценности" пък издигат на преден план свободата на личността,неограничаваната от нищо доминанта на пазара. Зад всичко това, обаче,  често прозират нагли частни и групови финансови интереси. В името на тези интереси, лицемерно прикрити зад „идеалите на демокрацията”, Западът извърши поредица от военни интервенции в Близкия изток. Това не донесе нищо добро и не направи живеещите там народи по-свободни! Безогледно бяха избити стотици хиляди човешки същества, та да може на мястото на едни диктатори да дойдат други – още по-кървави и злокобни, при това изразители на крайни религиозни течения. Едновременно с това,  богатият Запад десетилетия наред внася черноработници от същите тези страни, като съзнателно или несъзнателно ги държи на дъното на обществената система, с всички последствия на беднотията, социалната и етническата изолация. След като си забъркал тази взривоопасна смес, трябва да си сигурен, че всеки момент ще се намери искрата, която ще я подпали. Дали това ще бъде някаква безтактна карикатура или просто нечий лош поглед, в крайна сметка няма значение. Разбира се, подобни насилствени действия нямат нищо общо със защитата на свободното слово. Според нас, походът в Париж не бе в защита на свободата на словото, а в защита и оправдание на тази политика, която близо век превръща Близкия изток в барутен погреб, а днес вече е заплаха за Европа и целия свят. Затова и подредилите се като на парад европейски лидери изглеждаха като стадо, на което му липсва главният водач – онзи отвъд океана! Ако те наистина скърбят за жертвите на терора, то в никакъв случай не бива да правят шествия в подкрепа на досегашната си политика, а да потърсят основа за коренно нов подход и нова политика, както по отношение на Близкия изток, така и за преодоляване на социалната и етническата изолация в собствените им страни.